изпроводил е

Речник на българския език

1. изпроводил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпроводил е е производна форма на изпроводя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпроводил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпроводил е е производна форма на изпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).