изпроводило
1.
изпроводило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпроводило
е производна форма
на изпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпроводило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изпроводило
е производна форма
на изпроводя (мин. деят. св. прич. ср. р.).