изпроводила

Речник на българския език

1. изпроводила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпроводила е производна форма на изпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпроводила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпроводила е производна форма на изпроводя (мин. деят. св. прич. ж. р.).