изприщил съм

Речник на българския език

1. изприщил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изприщил съм е производна форма на изприщя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изприщил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изприщил съм е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).