изприщил е

Речник на българския език

1. изприщил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изприщил е е производна форма на изприщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изприщил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изприщил е е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).