изприщили

Речник на българския език

1. изприщили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изприщили е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изприщили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изприщили е производна форма на изприщя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).