изприщело

Речник на българския език

1. изприщело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприщело е производна форма на изприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изприщело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изприщело е производна форма на изприщя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).