изприщели

Речник на българския език

1. изприщели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изприщели е производна форма на изприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изприщели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изприщели е производна форма на изприщя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).