изприщела

Речник на българския език

1. изприщела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изприщела е производна форма на изприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изприщела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изприщела е производна форма на изприщя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).