изпречил е

Речник на българския език

1. изпречил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпречил е е производна форма на изпреча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпречил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпречил е е производна форма на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).