изпречило е

Речник на българския език

1. изпречило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпречило е е производна форма на изпреча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпречило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпречило е е производна форма на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).