изпречили

Речник на българския език

1. изпречили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпречили е производна форма на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпречили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпречили е производна форма на изпреча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).