изпречила

Речник на българския език

1. изпречила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпречила е производна форма на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпречила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпречила е производна форма на изпреча (мин. деят. св. прич. ж. р.).