изпречил
1.
изпречил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпречил
е производна форма
на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпречил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпречил
е производна форма
на изпреча (мин. деят. св. прич. м. р.).