изпречело

Речник на българския език

1. изпречело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпречело е производна форма на изпреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпречело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпречело е производна форма на изпреча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).