изпречела

Речник на българския език

1. изпречела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпречела е производна форма на изпреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпречела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпречела е производна форма на изпреча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).