изпречвало

Речник на българския език

1. изпречвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпречвало е производна форма на изпречвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпречвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпречвало е производна форма на изпречвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпречвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпречвало е производна форма на изпречвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпречвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпречвало е производна форма на изпречвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).