изпречвал

Речник на българския език

1. изпречвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпречвал е производна форма на изпречвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпречвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпречвал е производна форма на изпречвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпречвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпречвал е производна форма на изпречвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпречвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпречвал е производна форма на изпречвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).