изпредяло

Речник на българския език

1. изпредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпредяло е производна форма на изпреда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпредяло е производна форма на изпреда (мин. деят. несв. прич. ср. р.).