изпредете

Речник на българския език

1. изпредете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпредете е производна форма на изпреда (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпредете — повелително наклонение, мн. ч.

изпредете е производна форма на изпреда (повелително наклонение, мн. ч.).