изпреварял

Речник на българския език

1. изпреварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварял е производна форма на изпреварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпреварял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварял е производна форма на изпреварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпреварял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпреварял е производна форма на изпреварям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпреварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпреварял е производна форма на изпреварям (мин. деят. несв. прич. м. р.).