изпреварвало

Речник на българския език

1. изпреварвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпреварвало е производна форма на изпреварвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпреварвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпреварвало е производна форма на изпреварвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпреварвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпреварвало е производна форма на изпреварвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпреварвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпреварвало е производна форма на изпреварвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).