изпреварвал

Речник на българския език

1. изпреварвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварвал е производна форма на изпреварвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпреварвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварвал е производна форма на изпреварвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпреварвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпреварвал е производна форма на изпреварвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпреварвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпреварвал е производна форма на изпреварвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).