изпребивал

Речник на българския език

1. изпребивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпребивал е производна форма на изпребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпребивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпребивал е производна форма на изпребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпребивал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпребивал е производна форма на изпребивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпребивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпребивал е производна форма на изпребивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).