изпращяло е

Речник на българския език

1. изпращяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпращяло е е производна форма на изпращя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпращяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпращяло е е производна форма на изпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпращяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпращяло е е производна форма на изпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).