изпращели

Речник на българския език

1. изпращели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпращели е производна форма на изпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпращели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпращели е производна форма на изпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпращели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпращели е производна форма на изпращя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпращели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпращели е производна форма на изпращя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).