изпрашил е

Речник на българския език

1. изпрашил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпрашил е е производна форма на изпраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпрашил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпрашил е е производна форма на изпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).