изпрател
1.
изпрател —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпрател
е производна форма
на изпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпрател —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изпрател
е производна форма
на изпратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).