изпразнил

Речник на българския език

1. изпразнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпразнил е производна форма на изпразня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпразнил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпразнил е производна форма на изпразня (мин. деят. св. прич. м. р.).