изпояло

Речник на българския език

1. изпояло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпояло е производна форма на изпоям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпояло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпояло е производна форма на изпоям (мин. деят. св. прич. ср. р.).