изпощил съм

Речник на българския език

1. изпощил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпощил съм е производна форма на изпощя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпощил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпощил съм е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).