изпощило е

Речник на българския език

1. изпощило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпощило е е производна форма на изпощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпощило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпощило е е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).