изпощило

Речник на българския език

1. изпощило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпощило е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпощило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпощило е производна форма на изпощя (мин. деят. св. прич. ср. р.).