изпощили

Речник на българския език

1. изпощили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпощили е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпощили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпощили е производна форма на изпощя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).