изпощила е

Речник на българския език

1. изпощила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпощила е е производна форма на изпощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпощила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпощила е е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).