изпощил
1.
изпощил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпощил
е производна форма
на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпощил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпощил
е производна форма
на изпощя (мин. деят. св. прич. м. р.).