изпощело

Речник на българския език

1. изпощело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпощело е производна форма на изпощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпощело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпощело е производна форма на изпощя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).