изпощели

Речник на българския език

1. изпощели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпощели е производна форма на изпощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпощели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпощели е производна форма на изпощя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).