изпощел

Речник на българския език

1. изпощел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпощел е производна форма на изпощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпощел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпощел е производна форма на изпощя (мин. деят. несв. прич. м. р.).