изпочукало

Речник на българския език

1. изпочукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпочукало е производна форма на изпочукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпочукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпочукало е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпочукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпочукало е производна форма на изпочукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпочукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпочукало е производна форма на изпочукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).