изпохождал

Речник на българския език

1. изпохождал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпохождал е производна форма на изпохождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпохождал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпохождал е производна форма на изпохождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпохождал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпохождал е производна форма на изпохождам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпохождал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпохождал е производна форма на изпохождам (мин. деят. несв. прич. м. р.).