изпохапело

Речник на българския език

1. изпохапело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпохапело е производна форма на изпохапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпохапело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпохапело е производна форма на изпохапя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).