изпохапал

Речник на българския език

1. изпохапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпохапал е производна форма на изпохапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпохапал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпохапал е производна форма на изпохапя (мин. деят. св. прич. м. р.).