изпотъпчело
1.
изпотъпчело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпотъпчело
е производна форма
на изпотъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпотъпчело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изпотъпчело
е производна форма
на изпотъпча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).