изпотъпкал

Речник на българския език

1. изпотъпкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотъпкал е производна форма на изпотъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотъпкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпотъпкал е производна форма на изпотъпча (мин. деят. св. прич. м. р.).