изпотрошил е

Речник на българския език

1. изпотрошил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрошил е е производна форма на изпотроша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотрошил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрошил е е производна форма на изпотроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).