изпотрошавал

Речник на българския език

1. изпотрошавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрошавал е производна форма на изпотрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотрошавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрошавал е производна форма на изпотрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпотрошавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпотрошавал е производна форма на изпотрошавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпотрошавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпотрошавал е производна форма на изпотрошавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).