изпотрепел е

Речник на българския език

1. изпотрепел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрепел е е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).