изпотрепел

Речник на българския език

1. изпотрепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрепел е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотрепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпотрепел е производна форма на изпотрепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).