изпотрепала

Речник на българския език

1. изпотрепала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпотрепала е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпотрепала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпотрепала е производна форма на изпотрепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).